Психиката на модерния човек съвсем не е балансирана, и е склонна към "самоувреждане по време на функциониране".
Релаксацията в Хатха Йога позволява на психосоматиката да влезе в режим на самовъзстановяване. Тези, при които самонастройката се е извършила, притежават качеството на вътрешен мир, който се чувства и отвън, спонтанно излъчвайки своето равновесие на обкръжаващите го.
В основата на класическата практика на асаните е "действието чрез недействие"
Аз просто изпълнявам асаната, доколкото тя се получава. Най-важното нещо - чрез мускулната релаксация да се „разтворят” явните усещания. При това в опорно-двигателния апарат продължава активна, но не възприемана от съзнанието работа. Формата на асаните влияе на този апарат, вътрешните органи, кръвоносната и лимфна система, но въздействието им се приближава по сила на въздействие до състояние на покой. По същия начин, нищо не се усеща при нормалното ходене, въпреки, че то е съпроводено с пълно неврофизиологично осигуряване. Тези, които се стремят със сила да подобрят формата на една асана, могат да бъдат запитани - Ако сте напълно спокоен и комфортно седите на дивана и четете хубава книга, можете ли при това да дишате по-добре? Или да накарате сърцето си да работи по-добре? Или да седите по-добре? По-добре от какво?
Ако просто не можете да се огънете повече, какво ще ви даде усилието, опита да го направите със сила? Пълната релаксация обаче, позволява на тялото, без някаква специална работа постепенно да се "стече" към абсолютния (за момента) предел на формата.
След като суетата на ума в асаните започне да затихва, психосоматиката, използвайки появилия се шанс за възстановяване, започва активно да поглъща релаксацията, разпращайки я по цялата структура, включва се вътрешносистемния "ремонт", който отстранява функционалните грешки и "пробиви" на всички нива на организация на тялото.